Постинг
08.10.2015 11:41 -
----40
Гробищата бяха притихнали,винаги тихи
винаги страшни,винаги безгласни,
мястото където заровени под земята стоят ценности,мечти,обещания,
мястото където всеки един от нас има роднина,приятел или просто познат,
загубата ни праща в ада,в един момент,всичко спира.
не можеш да осъзнаеш,че човека вече го няма,
не можеш да разбереш,къде отива той,
дали има задгробен живот или е просто успокоение приживе?
щастливият човек,разбира дали е щастлив на смъртният си одър,
но има и такива,от нещастия умират,
било то гняв,страх,срам,изневяра..техните лица с дните избледняват,
остава само мъката и спомена,
и те изяжда отвътре,че си можел да помогнеш,
можел да подпиташ или дадеш просто съвет,
да удариш едно братско рамо, да си там в най-тъмните часове,
само да помогнеш,
тялото изчезва,душата не знам къде отива,
но се предполага,че е на по-добро място
надявам се да е така,
защото отвътре мъка ме разяжда.
Няма коментари
