Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2018 20:47 - "Чудовището" Путин се оказва неподкупен и открит човек и държавник
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 1365 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Активистка от САЩ: Изкарваме руския президент "злодей" заради тъмните страни на собствената ни политика и действителност
Дума 27. Февруари 2018 , брой: 40 Шарън Тенисън Consortiumnews.com
Очевидно е, че руският президент Владимир Путин си има недостатъци и допуска определени грешки. Но базирайки се на собствения ми опит, а също на тясно сътрудничили с него американски чиновници, смятам, че Путин е един обикновен човек, надежден и изключително изобретателен. Той явно мисли и планира всичко предварително и се доказа като отличен аналитик и стратег. Той е от онзи тип лидери, които могат спокойно да работят под водопада от обвинения и митове, който непрекъснато се стоварват отгоре му. Мълчаливо наблюдавах как му приписват всички грехове на света, а след това систематизирах своите мисли в книга, която видя бял свят през 2011 година. Подобно на други хора, които непосредствено общуваха с този човек, аз безрезултатно се опитвах да избягна клеймото на "апологет на Путин".

През всичките тези години имах много повече преки контакти с руснаци от всички слоеве и 11 часови пояси, в сравнение с който и да е западен репортер или дори с което и да е официално лице на Вашингтон (щом нещата опират дотам). В тази страна живях достатъчно дълго време, за да се замисля дълбоко за руската история и култура, да проуча психологията на жителите, да разбера онези видими различия между американския и руския манталитет, които така усложняват нашите политически отношения. Обсъждах личността на Владимир Путин с многобройните американски чиновници и бизнесмени, които дългогодишно са работили с него -

нито веднъж той не бе окачествяван като "жесток", "кръвожаден"

или с други оскърбителни думи, каквито използват западните медии, за да го опишат.
Срещах се с Путин няколко пъти през 90-те години в Петербург, преди той да стане президент. Откакто помията започна да се излива върху този човек, ме обхвана желанието да разбера неговия характер. Изчетох всичките му основи изявления, (включително пълните текстове на годишните му "преки линии" с гражданите на Русия). Опитах се да си изясня дали се е променил в лоша посока, след като бе седнал в президентското кресло. Или той е положителен персонаж, комуто се приписва ролята на злодей, но който въпреки това се опитва да направи всичко, за да върви работата с Вашингтон в изключително сложни обстоятелства. Ако вторият вариант е верен - а аз мисля, че е именно така, - неговата дейност през последните 14 години заслужава много повече от всякакви похвали. Не случайно през 2013 година сп. "Форбс" го нарече най-влиятелният човек на света, засенчил Барак Обама, който бе удостоен с тази титла през 2012 година.

1992-а: Среща с нестандартен съветски бюрократ

Години наред разработвах програми, чиято цел бе да се изградят отношенията между САЩ и СССР. Надявах се също да помогна на съветските хора да разчупят вкоренения им йерархически манталитет. Имах идея за нова програма и си насрочих среща, за да получа подпис от градската администрация. С моя приятел Володя Шестаков се срещнахме пред страничния вход на сградата на администрацията, след това се озовахме в малък, матово-кафеникав кабинет пред спретнат и с нищо не впечатляващ човек в кафяв костюм. След като изслуша моето предложение, той започна да задава въпроси. След всеки отговор задаваше следващ въпрос. Стана ми ясно, че този човек се отличава от другите съветски бюрократи, които винаги подхващат фамилярни разговори с чужденци, надявайки се да получат подкуп в замяна на разрешение или услугата. Този бюрократ беше комуникативен, любознателен и безпристрастен. След час, в който задаваше обмислени въпроси и получаваше моите отговори, той спокойно обясни, че се е опитвал да си изясни дали моето предложение е законосъобразно. А след това изрази съжаление, че в момента то не е такова. Казани бяха няколко добри думи за самото предложение. Накрая той вежливо ни посочи вратата. Това беше всичко.
На улицата казах на своя колега: "Володя, за пръв път си имаме работа със съветски бюрократ, който не ни помоли да организираме за него пътуване до САЩ или нещо подобно!". Помня как разглеждах визитката му под лъчите на слънцето: "Владимир Владимирович Путин".

31 декември 1999-та: Краят на бандитите на Елцин

На границата на хилядолетията президентът Борис Елцин без предупреждения обяви на света, че напуска поста и оставя Русия в ръцете на никому неизвестния тогава Владимир Путин. Щом чух новината, помислих си, че човекът, когото бях запомнила, никога не би могъл да оглави Русия. На следващия ден в "Ню Йорк таймс" бе публикуван материал със снимка. Да, това бе същият онзи Путин, когото срещнах преди много години! Бях стресната, разтревожена и казвах на приятелите: "Това е катастрофа за Русия, бях се срещала с това момче, той е твърде затворен и умен, той никога няма да установи връзка с обикновените руснаци".
Бях съкрушена. За да се изправи Русия на крака, трябваше да станат две неща: 1) високомерните млади олигарси трябваше да бъдат изхвърлени от Кремъл, ако се наложи и със сила, и 2) трябва да се намери начин да се махнат регионалните босове (губернаторите) от техните феодални владения в 89-те региона на Русия".
Струваше ми се, че на човека в кафявия костюм никога няма да му стигнат инстинктите и мъжеството да са справи с този тежък двоен проблем.
Почти веднага Путин започна да изважда от равновесие руските олигарси. През февруари 2000 година възникна въпросът какви трябва да бъдат отношенията с тях? Като с всички останали, бе отговорът на Путин. Като със собственик на неголяма пекарна или обущарница. Това беше първият сигнал, че магнатите няма повече да развяват правителствени постановления или да разчитат на специален достъп до Кремъл. А това изнервяше и западните капиталисти.
Четири месеца по-късно Путин свика среща с олигарсите и им предложи сделка: те ще могат да запазят незаконно придобитите печеливши съветски предприятия, които няма да бъдат национализирани,

ако доходите им бъдат обложени с данъци,
а те останат извън политиката.

Това бе първото от "елегантните решения" на Путин към практически неразрешимия проблем, пред който бе изправена Русия. Но тази сделка го постави на прицел от американските медии и чиновници, които започнаха да се изказват в подкрепа на олигарсите, особено на Михаил Ходорковски. Последният бе придобил високо политическо влияние, не плащаше данъци, а преди ареста и осъждането му продаваше на "Ексън Мобил (Exxon Mobil) голям пакет акции на най-голямата в Русия частна нефтена компания ЮКОС. За съжаление, Ходорковски се превърне в мъченик (и остава такъв до днес) за американските медии и ръководни структури.
През март 2000 година отидох в Санкт Петербург. От 1983 година се срещах там с една от руските си приятелки (психоложка). Попитах я веднага: "Лена, какво мислиш за новия президент?" Тя се разсмя и отвърна: "Володя ли? Та ние заедно ходехме на училище!"
Тя описа Путин като тихо, бедновато момче, което обожаваше бойните изкуства и се застъпваше за децата, които бяха нагрубявани или набивани по детските площадки. Тя си го спомняше като патриот, който бе подал молба за постъпване на работа в КГБ веднага сред завършване на средното училище (там му отказали и му заръчали първо да получи образование). Той завършил юридическия факултет, подал повторно молба и го приели. Изглежда, бях се понамръщила в този момент, защото Лена каза: "Шарън, тогава ние всички се възхищавахме от КГБ и вярвахме, че работещите там са истински патриоти и бдят над страната. Смятахме, че такава кариера е точно за Володя".
Следващият ми въпрос звучеше така: "Според теб той какво ще направи с Елциновите бандити в Кремъл?" "Включвайки" психолога в себе си, тя се замисли, а после отговори, че известно време Путин ще ги наблюдава, за да се убеди какво става, а след това вероятно ще им покаже какво е наблюдавал. Ако няма реакцията от тяхна страна, той сам ще се заеме с тях, а ако ситуацията и тогава не се промени, най-вероятно някои от тях ще се озоват в затвора. Поздравих я по електронната поща, когато тези прогнози започнаха да се сбъдват.

2000-то десетилетие

През първата година на президентския пост американските политици и чиновници започнаха да подозират, че неговата политика ще противоречи на интересите на Америка - в нейните медии всяка негова стъпка се поставяше под съмнение. По същото време провеждах многобройни заседания, за да се убедят как работи програма за бизнес обучение и как да се направи опитът на САЩ по-ценен за новите малки предприятия в Русия. На всеки участник задавах въпроса: "Какво мислите за новия си президент?" Никой не отговаряше отрицателно, макар че предприемачите ненавиждаха руските бюрократи. Повечето отговаряха: "Путин регистрира моя бизнес преди няколко години". Следващият въпрос бе: "И какво ви струваше това". Всички до един отговориха: "Нищо не ни взеха". С други думи,

Путин си бе извоювал репутацията на честен и добросъвестен човек

Генералният консул на САЩ в Санкт Петербург Джак Госнъл имаше тесни връзки с Путин, докато той е бил зам.-кмет на града. Те са работили в близки контакти върху създаването на съвместни предприятия и върху други пътища за развитие на отношенията между двете държави. Госнъл казваше, че Путин винаги е бил открит, вежлив и отзивчив.
Когато жена му Людмила катастрофирала тежко, Госнъл предложи да организира лечението й във Финланидя, включително транспортирането й със самолет. Госнъл сподели, че Путин високо оценил предложението, но не е могъл да го приеме и казал, че Людмила ще бъде настанена в руска болница. Така и станало, Людмила се оправи, макар че през 90-те години медицинското обслужване в Русия бе на изключително ниско равнище.

Кога Вашингтон взе на мушка честния президент?

През 2000-те години общувах със старши сътрудник на Центъра за стратегически и международни изследвания, който през 90-те години е работил с Путин върху редица съвместни предприятия. Той каза, че Путин не го е въвличал в никакви съмнителни дейности, че го уважава и смята за несправедливо отношението на американските медии към него. Друг американски чиновник също ми разказа за тясното сътрудничество с Путин, което е имал навремето, и добави, че от страна на Путин никога не е имало дори намек за подкуп или натиск - нищо освен почтеност и приветливост.
През 2013 година проведох две срещи със служители от Държавния департамент за обсъждане на Путин. На първата аз без стеснение зададох въпроса, на който винаги исках да получа отговор: кога точно Путин стана неприемлив за Вашингтон и защо? Моят събеседник отговори, без да се замисля: когато бе обявено, че Путин ще стане следващия президент. От това, което ми бе казано, изглеждаше, че обяснението е миналото на Путин като служител на КГБ. Когато подметнах, че 41-ят американски президент Джордж Буш (старши - ред.) е оглавявал ЦРУ, моят събеседник отвърна, че той бил един вид "наш човек", поради което това няма значение.
На втората среща общувах с бивш служител на Държавния департамент в радиоинтервю за Русия. След това, в разговора помежду ни, аз му казах: "Може би, ще ви е интересно да знаете, че аз разпитах много хора за техния опит в общуването с Владимир Путин и всички те говорят само за положителни моменти и липсата на каквито и да е доказателства за получаване на подкупи".
Той отговори категорично: "Никой и никога не би могъл да изфабрикува обвинение срещу Путин за рушветчийство".

Демонизацията и реалността

От 2001-ва до ден днешен наблюдавам как американските медии сравняват Путин с Хитлер и го обвиняват в поръчкови убийства и отравяния. Но никакво конкретно доказателство не бе представено.
През това време аз няколко пъти в годината се отправях на пътувания из Русия и наблюдавах как страната бавно се променяше под ръководството на Путин. Данъците намаляха, понижи се инфлацията, а законите постепенно влизаха в сила. Модернизираха се училища и болници, в селското стопанство се забелязваха признаци на подобрения, а магазините предоставяха голямо разнообразие от хранителни продукти.
Засилени бяха мерките за контрол върху алкохола, забранено бе пушенето вътре в сградите, увеличи се продължителността на живота. Из цялата страна се строяха нови автомагистрали, нови железопътни линии и съвременни влакове се появяваха дори в труднодостъпните райони, банковият сектор ставаше все по-стабилен.

Русия започваше да изглежда като една прилична и нормална държава.

Освен в Санкт Петербург и Москва, през септември 2013 година аз бях на Урал - в Екатеринбург, Челябинск и Перм. Пътувахме с коли и влакове, полята и горите изглеждаха екосъобразни, в малките градове се строеше много. Днешните руснаци много приличат на американците, което не е случайно, отчитайки, че всички ние носим едни и същи китайски дрехи.
Хрушчовките (старите невисоки жилищни блокове от времето на Хрушчов) отстъпваха място на нови, многоетажни частни жилищни комплекси. Високите бизнес центрове, прекрасните хотели и отличните ресторанти вече са нещо обичайно - и редовите руснаци често ги посещават. Отдалечените от Москва руски градове са опасани от дву- или триетажни къщи.
Посетихме нови музеи, административни сгради и огромни супермаркети. Улиците бяха в добро състояние, пътищата бяха ремонтирани и добре маркирани, а бензиностанциите са досущ като по американските магистрали. През януари 2014 година пътувах до Новосибирск, улиците там редовно се чистеха от сняг и бяха напълно годни за движение, Градът бе осветяван цяла нощ, появиха се и много нови светофари (с отчитане на минутите).
Поразяваше ме този напредък, който постигна Русия през последните 14 години, след като един неизвестен и без опит човек седна в президентското кресло и пое повалената държава.

Та защо нашите ръководители и медии сатанизират Путин?

Психолозите казват, че хората често приписват на други това, с което не искат да се сблъскват в себе си. Лепваме върху други онези черти, които не искаме с ужас да признаем за себе си. Може ли да се говори за това и в държавен мащаб? Може и именно затова непрекъснато се заяждаме с Путин и Русия.
Може ли да лепваме на Путин собствените ни грехове и греховете на нашите лидери?
Може ли да осъждаме корупцията в Русия, за да игнорираме корупцията в света на нашия бизнес?
Може ли да обвиняваме Русия за "възстановяването на СССР" заради собствените ни действия, чиято цел е съхранението на световната "хегемония"?
Може ли да приписваме на Русия националистическо поведение, защото ние самите сме такива и не искаме да го признаем?
Може ли да приписваме на Русия разпалване на военна истерия, защото същото направиха последните ни няколко администрации?
Може ли да обвиняваме Русия за намеса в избори, защото самите ние правим това?
Независимо дали може да отговорим или не на всички тези въпроси, аз съм абсолютно убедена, че 99% от журналистите, пишещи с омраза за Путин, никога не са имали лични контакти. Те пишат своите статии от слухове, мълви и измислици или просто без размисъл приемат чутото от телевизията. Именно така нашата държава научава всякакви "новини".
Съществува добре известен морален кодекс, който си струва да се има пред вид. Той е да се изясни дали дадено конкретно твърдение е истина; доколко е справедливо; засилва ли дружбата и доверието; и полезно ли е за всички заинтересовани страни?
Струва ми се, че ако ръководителите на нашата страна поемат задължението да използват тези четири принципа в международните отношения, светът ще зафункционира по съвсем друг начин, а условията за живот на хората по нашата планета ще станат по-добри.


Познавачката на Русия
Шарън Тенисън е ръководила успешно руска обществена организация, финансирана от филантропи, американски фондове, Американската агенция за помощ в чужбина, и Държавния департамент. "Не претендирам за званието експерт, просто съм разработвала програми на НПО и последните 30 години съм живяла в Съветския съюз и Русия", споделя тя. Тенисън разработвала нови или е доразвивала стари програми и над 20 години е оценявала опита от посещенията на руски делегации в САЩ. Тя е била ангажирана и с посещенията на високопоставени американски делегации в Русия.


Как се взимат международни решения във Вашингтон?
Електронното издание Consortiumnews.com (Кънсортиъмнюз) е един от малкото американски сайтове, който съществува от дарения на читателите. То бе създадено през 1995 година от Робър Пери (1949-2018 г.) като първото интернет издание за журналистически разследвания. Дотогава Пери е работил в сп. "Нюзуик" и агенция Асошиейтед прес, която е една от световните агенции заедно британската Ройтерс и френската Франс прес. Пери разкри много нелицеприятни истории от политическия скандал в САЩ "Иран-контри" през 80-е години. В сайта си той по-специално пише: "Официален Вашингтон взима международни решения въз основа на лъжливи сведения и интерпретации. Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши бяха приветствани като почетни лидери, вместо да бъдат възприемани като политици, одобряващи груби злоупотреби с властта...Въпреки всичко, случило се с Америка през изминалите десетилетия, включително катастрофите в Ирак и Афганистан, много хора все още не разбират, че борбата за честна информация за миналото и настоящето е борба за бъдещето. ConsortiumNews е от онези обективни издания, включващи още AlterNet, Venezuela Analysis други, които осветяват тъмните страни от външната политика на САЩ, включително организиране на преврати, дори и срещу демократична власт. 



Гласувай:
5



1. apostapostoloff - Бах ти и фермана!
26.02.2018 21:26
Кой ще ти чете русофилистичните щуротии бе, льольо? Какво ни интересува нас тоя Путкин? Дреме ми на сайдера за него! Не ни занимавай с глупости, ей!
цитирай
2. 1997 - Погледнах колко са се захванали да четат
26.02.2018 22:01
apostapostoloff написа:
Кой ще ти чете русофилистичните щуротии бе, льольо? Какво ни интересува нас тоя Путкин? Дреме ми на сайдера за него! Не ни занимавай с глупости, ей!

31 читатели за час и десет мин. Мисля, че дългите текстове те затрудняват. Чети вицове.
цитирай
3. pando - Апостолоф
26.02.2018 22:40
Сложи си памперсите.Осра блога бе човек.
цитирай
4. yoan2015 - 97'ми, позаинтересувай се какво ...
26.02.2018 22:47
97'ми, позаинтересувай се какво става във Венецуела.
цитирай
5. 1997 - И това ще стане
27.02.2018 08:06
yoan2015 написа:
97'ми, позаинтересувай се какво става във Венецуела.

И това ще стане, но сега съм избрал тази тема.
Нали може да се да се излагат възгледи и извън мейнстрийма?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033473
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031