Мисля,че не мога да кажа в рими,
всичко което искам да кажа..
дори с часове да мисля, все не се получава.

кристалната тишина е разбита от спиращият асансьор
вратата му ехидно прискърцва и се тряска,
пияницата звъни на вратата,

 искам да видиш отвъд тези празни стени
мъката на студените дни
и тягостните ветрове,които повяват от севера

 спалнята е 
средно голяма
със спалня посредата естествено

 заледен е пода
газя по него
не ме интересува

 морето се вълнува
октомврийска буря,
моряците се стряскат,

 играта на думи е да ги заплетеш една в друга,преплитайки трета и повтаряйки четвърта,
после от благозвучието главата ти тъй да се завърта,и да не спира да се развърта,
завърта,трета,завъртяна вие се като червей чевръст,червендалест,чорлав,

 никога не съм искал да съм пръв,
вечно съм добър и изчаквам,премълчавам,
може би затова и страдам,

 Гробищата бяха притихнали,винаги тихи
винаги страшни,винаги безгласни,
мястото където заровени под земята стоят ценности,мечти,обещания,

 звяр голям,
звяр сам ,
живеещ под земята,

 виждам страха в очите на обречените
виждам печала в очите на опечалените
болката заобикаля нас

 Нощ на кръв,
нощ на вой,
тонове стонове,